Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
27 dic 2022, 11:46

С триста мелници на час... 

  Poesía » Filosófica
955 5 6

Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.

Ще хвърля двата пръстена – оброчните,
не съм ви по калъпа за тъга,
от който край живота ми да почнете,
все крив ще е. Преди и до сега.

И нека да съм лошата, немилата,
(и Господ ме накаже току-виж).
От свойта женска слабост черпя силата,
да любиш, да намразиш и простиш.

Простено да ви е докрай, завинаги
мъгла и вятър куха дума "нас".
В мен дон Кихотът пак в галоп отмина ги,
лъжите. С триста мелници на час...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??