29 oct 2007, 10:29

С твоя образ в сърцето, до края 

  Poesía
1009 0 4
Ти направи ме щастлива.
С теб почувствах любовта -
първа, истинска, красива.
Любов без болка и лъжа.

Светът ми бе красив тогава,
животът - розов и на сълзи беден.
Мислех, че само смехът ми е останал
и не осъзнавах колко бе той ценен.

Не давах всичко във замяна,
на теб и мен, и общите ни дни,
сърцето ми затворено остана
и не успя със твоето да се сприятели.

Тогава... дойде и краят
на нашата обща, красива съдба.
И блуждаещите ни сърца поеха
по своите различни пътища.

Моето избра път грешен,
път мрачен и страшен - път на смъртта.
И не водеше той към ангелите и небето,
а към океан, пълен с отровна вода.

Тази кална, студена вода,
отнемаща безмилостно животи наред,
морето, наречено грозно: Самота,
със главна буква отпред.

Сега не плачи... вината не е твоя,
че всичко остана само блян и мечти.
Защото през времето, в което бях твоя,
не забеляза ти, че съм със слепи очи.

Така ли ще останат очите - не зная:
слепи за чужди лица,
само с твоя образ в сърцето, до края.
Краят не на живота, а на вечността.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря
  • Иии много е хубаво тонке,кат станещ звезда да не на забравяш еи
  • тониииНцееее....абе как ги мислиш тея хубави работи бие...суперско е и това
  • Вечността е идеализирано понятие:>и е безкрайна..именно щото няма край:>Хареса ми:>Има замисъл:>
Propuestas
: ??:??