30 may 2006, 23:11

С тъга 

  Poesía
835 0 3



Дните отиват си леко, с тъга,

оставили само спомена блед.

Залезът тихо приветства нощта,

сковано сега е сърцето от лед.

 

Нощите отиват си леко, с тъга,

скрили сълзите в свойта тъма.

Утринта идва нежелана, сама,

денят угасва без светлина.

 

Звездите не виждам вече в нощта,

луната – скрита загадка,

слънцето и днес за мен не изгря,

самота – понякога сладка.

 

Животът отива си леко, с тъга,

живян дълго... за толкова кратко,

но във своята сила той изгоря

родена от слабост, грееща ярко.

 
2006

© Янчо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно е, но ми харесва
  • супер е 6
  • От опит знам,че тъгата е преходна,
    щастливи мигове ще дойдат подир нея,
    но щастието също е нетрайно,крехко.
    Ще дойде мрак отново...После ще изгрее...
    6
Propuestas
: ??:??