vodoleia (Мария)
210 5942
2 abr 2010, 22:47

С вятъра 

  Poesía » Otra
1100 0 23

 

Нащърбени залези дращят очите,

накъсани сънища утро посрещат.

От ръбести мисли пречистват сълзите,

които за нови надежди подсещат.

 

По кривите улички вятърът бяга,

шарена риза закопчил накриво.

Към мойта усмивка с пръсти посяга,

косите ми роши, намига щастливо.

 

Отново е вечер и слънце заспива,

но залезът вече е друг – теменужен.

Сълзите ги няма, нощта е красива,

аз зная – смехът ми на вятър е нужен.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??