С ВЪРЗАНА УСТА

Аз искам да крещя!
Да събера гласа на цялата планета.
В тоя глас да въплътя
и болката, и оня взрив в сърцето ти,
от който се страхуваш да си ти,
от който се страхуваш да си някой си!
Плътта душата не търпи!
Кой си ти? -
Стръв? Човек? Прокълнат Бог?
О, не! Сърцето ти тупти
обречено, самотно, заклеймено.
Едно сърце.
което ще избухне непременно.
Аз искам да крещя,
но чужди шепи ми затварят устните.
В тоя миг как искам да умра,
но редовете да останат писани с пръстите,
в които е пламтяла тази кръв,
бушувала до изнемога!
Ще видя ли света такъв,
какъвто само в редовете мога...?

1981г.
Надежда Борисова Аврамова