12 abr 2006, 18:25

С Ъ Н 

  Poesía
867 0 8
Обичах те, но ти не ме погледна.
Целувах те, но ти не ми отвърна.
Обърна се, пак ме пренебрегна.
Виках те, но ти не се обърна.
Вървях след теб, боса през трeвата.
Усещах само и единствено студа.
Сама бях, само със водата,
но не се поддадох на страха.
Обичта ме водеше през тъмнината.
Надеждата огряваше мократа земя.
Само за едно копнееше душата,
да събере отново нашите сърца. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??