Море от мечти и спомени вечни,
полъх на студ в същинския ад,
образи миражи далечни,
изчезват за миг и явяват се пак.
и търсещ спасение глас се дочува,
замиращ сред тръни, обкови зловещи,
проправящ си път и който бленува
бягство от лъчите горещи.
Безмилостно слънцето бавно изгаря,
всяка мисъл и всеки блян съкровен,
капчица дъжд дори не остана -
духът малко остана да бъде сломен...