Самотни мисли. С твоя лик.
И толкова любов, за теб събрана...
Снощи исках много малко, само миг,
лицето ти със мигли да допра,
умората ти със устни да разсея
мойта мъка да забравя
и сетната сълза да пресуша,
а после със нощта да избледнея.
Бледен си останах ...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados