18 mar 2010, 20:52

Сам 

  Poesía » Otra
665 0 16
О, Господи, как искам да избягам
от мрачния затвор на самотата!
Отляво все по-плашещо ме стяга
неясна болка... Колко непознати
докосваха оголените нерви
на истинската същност, в мене свита,
отваряха я, сякаш е консерва
и плюскаха от нея до насита.
Най-близките ми най-далечни бяха,
от чуждите дори по-безразлични,
не чуваха молитвите ми плахи
за малко обич, в своята себичност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??