Той беше сам и сам ще си остане,
затворил себе си във петъците сиви.
Една ръка палитра му подаде,
за да обагри дните си мъгливи.
Носталгията беше го пленила,
не виждаше пред себе си вратата.
Гризеше само ябълката гнила,
присядайки му някъде в душата.
И къс по къс разкъсваше се тя.
Да му помогнат, сякаш се боеше.
Залюби се отново със скръбта,
а пред него - Любовта стоеше. ...