Сам

13 mar 2008, 10:20

Poesía

479 0 4

Сподавен лъч разцепи тишината!

Дали изгря от мрачната луна?

Заслепи със свойта чернота дори и мрака

и титлата на черен лорд окра.

Сподавено извика с всички сили,

но никой от тъмното не му се подчини.

Викаше и молеше се сякаш

да бъде цар над нещичко поне дори.

Застина в скръб и статуя остана -

надеждата му бе във вечността,

но тя не му съчувства, до него не застана

и най-злорадно се изсмя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.