САМ РЕШИ

Приятелю,

пиша ти и все недописвам...

Страхувам се да не докосна

твоите собствени страдания,

да не сипя сол в зарастваща рана,

която зная, колко е дълбока -

любов блудна към красива родина,

деца, внуци,близки, приятели,

далеч от тях, в болка жестока

очакване на недостижимото,

докосвано, но непостигнато.

Стиховете ти винаги чета.

В очите ти дълбоки гледам света...

Виждам бушуващата кръв във вените,

търкулната сълза дори в радостта,

че те има, но намаляли ли са проблемите.

Пишеш за родина и близки – цъфтиш...

Споделяш и болката си крехка...

В едната ръка мъка държиш,

в другата – въжето към успеха...

Мигновение, какво носиш на крилете?

Пресметнат риск и дългосрочна победа,

или вегетиране с дребни пари в ръцете,

където демоните втренчено гледат?

„Никой не е пророк в своята родина.“

Може би, успехите там те чакат.

Но пълна ли е радостта в тугина,

когато някой, някъде за тебе плаче?

Душата може ли волно да пее,

щом затворени тъжби в сърцето люлее?

Обичам те, приятелю, поете!

Дори понякога те наричам „Сине“...

Нека звездата ти поетична да свети!

Аз оставам... в сърцето с твоето име!

Бродя по нашите светли пътеки -

спомени от обич на човек, в човека...

Писмото няма да ти изпратя.

Редовете му ще прочетеш някъде.

Сам реши, точно за теб ли е тъгата,

ще се завърнеш ли при род и приятели!

ПС – Подателят и получателят на писмото са действителни лица.

02 11 2019