30 ago 2007, 19:50

Сама 

  Poesía
662 0 3
Знам, стоя сама и стена.
Знам, само аз съм наранена.
Знам, ще ме боли още.
Знам, сама ще съм нощем.

Ще съм тук и ще чакам,
ще съм сама в мрака,
от сълзи не ще си аз почина,
много време в тъга се измина.

Но нищо, утре пак ще съм жива,
срещу живота - колеблива,
ще се боря, ще си обещавам
на болката аз да не се предавам.

Ще погледна към небето,
ще си скрия там сърцето
някъде далеч сред звездите,
където няма место за лъжите.

В хорска злоба и обиди -
с това сме нии обвити,
сърцата ни са скрити,
а мечтите... ех мечтите...

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??