Сама ли си говоря, или ти си тук пред мен?
Да, зная, че те няма, знам, че не е твоят образ,
зная, че не си до мен.
Много ли поисках?  Просто малко топлина.
Много ли очаквах? Просто твоята приятелска ръка.
Загубих се без теб някъде в тунела на тъгата
и от страх и студ умирам, а теб все така те няма.
Самичка съм сега, самичка - изправена срещу света.
Нужно ми е малко, само малко топлина, за да видя
в тунела блещукаща от нейде светлина!
Можеш и да ме спасиш само с думичката ти "Здравей!"
Или да ми се усмихнеш, много ли ти струва?
Но ако ще се преструваш, по-добре недей!
Признай поне едно, че за теб съм нищо на света,
признай, че никога не ще ме заобичаш,
дори с онази сладка приятелска любов.
Не го признаваш, ала и не ме оставяш.
Искаш сякаш да се лутам в тунела и
някой ден сама... сама да те намеря!