1 jul 2007, 8:51

Сама 

  Poesía
856 0 3
Аз гледам в хиляди очи, но не съзирам
онази преданост, а блудкава заблуда...
Другари всеки ден ми се усмихват,
но тяхната усмивка ми е чужда...
.............................
преструват се, че ме разбират!
Държа приятелски ръце във своята ръка,
вървя до тях, но някак без да храня вяра,
че всеки егоист е в този свят
и в трудност рядко се помага.
Навярно много съм предавана,
но повече не вярвам на това, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??