Тръгват си гарите,

отлетели са птиците,

дето се клатушкаха кротко

по жиците...

Била ли съм там някога,

преди гарите да си тръгнат,

преди да закънтят релсите

от идването на пътническия влак

 - за да видя птиците как се клатушкат

по звънтящите жици?

Била ли съм някога с теб,

или си измислям...

Спомни ми, моля те,

как жужат жиците в прималелите ниви,

как са задремали птиците - клатушкащи се

кротко в унес

и как гарите - като невести - очакват своя съпруг...

Можеш ли всяка гара да назовеш

като миг от пътя ти към мен,

и да се загубиш в тишината

под жужащите жици,

и да забравиш суетата

в унеса на клатушкащите се птици...

Или не ме помниш вече?

Миговете ни път един към друг.

Загубването в тишината.

Суетата.