Понеже нямам истински приятели,
аз пиша стихове и вярвам в тях,
и всяка рима - дреха на мечтата ми -
ми казва да обичам този свят...
Но мъката е толкоз силна някога
и дави ме в океана на нощта.
Потъва и умира там душата ми,
узнала, че е истински сама...
© Диана Тодорова Todos los derechos reservados