9 abr 2008, 13:18

Сама жена на път 

  Poesía
1211 0 4
Сама жена на път
Повтарят се и гарите, и хората,
минутите ми се повтарят
и часовете на завръщане.
Между полунощ и изгрева
превъртам ключа в тъмното
и се завръщам.
А е същото.
Кошмарен сън за плачещи щурци
и цигани,
нагазили до колене в трева
със цвят на изгрев - сън, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??