Izumrudkata (Катя)
290 3762
5 mar 2015, 22:03

Сама се скитах 

  Poesía » Otra
479 0 5

Сама се скитах в тишината на нощта,

до болка наранена бе моята душа...
Тревожно в мене бъдещето си остава,

какво ще бъде утре  дълбоко ме смущава.

 

Денят не се променя отдавна го разбрах,

и във сърцето ми сега дълбае страх...

А силите са на края на предела,

но си казвам - бъди силна, смела.

 

Душата е пленена и покорна,

но в мен крещи - свободна...

А вечерта се спуска, луната заблестя,

застанаха в открит двубой, добро и зло в нощта.

 

И новите искри на времето в мен засияха,

вървя в нощната тъма някак озарена...

Да върна добротата на света поисках,

най после се събуди в мен душата примирена!

 

И светлото към мене се привлича,

бъди и ти до мен за да разпръснем мрака...

Светът от любовта ни озарен е...

и ние с теб оставаме в негов плен...

 

 

 

 

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Антоан,благодаря ти.Добре дошъл, пожелавам ти нови творчески успехи!
  • Младен,Стойна, Василка, искам да ви благодаря от все сърце
    за хубавите коментари!
  • " И светлото към мене се привлича,
    бъди и ти до мен за да разпръснем мрака..."
    заедно можем всичко! Харесах!
  • Интересна творба1Допадна ми.
    Поздравления и лека нощ"
  • Да, наистина примирението на душата е илюзорно. Тя просто се нуждае от ясен и значим идеал и тогава се пробужда. Добре си доловила и поетично изваяла тази истина, Катя!

    Поздрав!
Propuestas
: ??:??