Искам да измия под душа
цялата болка и мъка,
която всяка минута
изяжда плътта ми безплътна.
Изкривявам се пред огледалото
и се стопявам.
Животът не ме съблазнява.
И аз не съм му интересна.
Не мога да догоня щастието
и съм сама от векове.
Сама със сетивата си.
С чувствения парафин.
Човек не се ражда,
за да бъде сам.
Не и векове...
2006 г.
© Петя Todos los derechos reservados