Беззащитна луташе се във нощта,
с тъга ужасна на лицето,
стичаше се бавно и кръвта,
изтичаща на струйки от сърцето.
И стъпваше по калната земя,
загледана нагоре към звездите,
и търсейки спасение за своята душа,
откри безразличие на хората в очите.
Потънала във мисли и копнежи,
тя вървеше до последния си миг
и от хорските клюки и бъртвежи,
сама не чу последния си вик. ...