Сама, по булеварда прашен
вървя във тоз среднощен час.
Прозорецът ти свети в мрака:
,,Защо не спиш?''- се питам аз.
*****
Във бара влизам,
на празна маса сядам,
цигара си запалвам,
поръчвам си кафе.
Оглеждам се във мрака,
сред дим и светлини,
в миг онемявам: ето,
със друга там си ти.
Защо ли се залъгвам,
че спиш във този час,
а просто ти решил си
във бара да си с Таз?
Сама на булеварда,
във бара, там, до вас,
текила си поръчах,
напих се и заспах!
© Анета Todos los derechos reservados