17 jun 2007, 11:56

САМАТА МИСЪЛ 

  Poesía
547 0 1
Самата мисъл, че те има някъде,
ме прави щастлива,
напук на завистливия вятър,
напук на всички въпроси,
на страхове и подозрения,
и реалното усещане по стъпките боси
от острите житейски настроения.
Самата мисъл, че те има някъде,
дълбае в плътта ми капчуци -
белег за урагани.
Слънчево зайче в окото на огледалото -
забодено пълнолуние - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??