17 ago 2016, 21:30

Сами 

  Poesía
955 1 3

Опасно неграмотни чувства,

излишество от кал и суета...

поредната болезнена заблуда,

залог е за разбитите сърца.

 

Престъпно онемели думи,

разстояние разпънато на кръст...

две птици, от полета си уморени,

тровят се в съмнения и скръб.

 

Уродливо неспособни да сме други,

откриваме се в чуждите очи...

изнасилени от своите надежди,

раждаме се още по-сами.

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Младен и Владимир!
  • Хубав стих, Електра!
  • "изнасилени от своите надежди, раждаме се още по-сами."

    Великолепно прозрение. Поздравление, Електра! Хареса ми цялото ти стихотворение, но този финален гонг е впечатляващ.
Propuestas
: ??:??