Сами

3 jul 2008, 14:06

Poesía

564 0 1

Късно е! Обличам се в тъга.

А е гола моята душа.

Да ми беше казал някой, пак

нямаше да вярвам на това.

Че някога бях с любовта,

а как различно е сега.

Всичко за миг се промени

и как различен днес си ти.

А времето лети напред

и с него други ставаме.

Защо сега сами сме ние с теб?

Със любовта какво направихме?

Всеки има своята мечта.

И щастлив е, щом се сбъдне тя.

Нямахме ли с теб една любов?

Друго трябва ли ни в тоз живот?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tiha_chest (Марина Стоянова)

2008-07-03T14:40:57+03:00

В повечето случаи ни трябва толкова мало, а всеки се лакоми за още и още, но единственото стойностно нещо си остава любовта и добротата...