Ръцете ви - колко са нежни и красиви,
ох, колко тънки са тези пръстчета!
Ах, тези ваши очи, зелени ли са или сиви?
Какво, отвращавате се от това улично кученце?
Що ви са сторили тези животинчета?!

Не, не, не викайте, още е мъниче,
плашите го повече, колкото то вас...
Това от някъде си го спомням, да, че
вие ме харесвахте много по-малко,
отколкото бях захласнал аз по вас...

Елате, да го нахраним с нещо поне,
очевидно не е като вас, самичко е на този свят
и с гладен корем, от всичкото нагоре и момче!
О не, и това звучи познато, преди месец и аз бях така:
оставихте ме и се качихте в лъскава кола,
                    същата нощ, пиян, си счупил аз бях и крака...

Ох, и как жално гледа това момче, с не по-красиви
очи от вас, но неговия поглед, някак, ме стопли повече,
дайте да ви изпратя, че стана тъмно, дотук тази вечер,
а и вас, ще се намери някой с портфейла си да стопли,
моля, палтото ми да остане на раменете ви, че, ето - и дъжд рополи...