Получи от небето благослов -
ти - прекрасна дама,
това е песен за любов,
но и за мъка, за драма.
Разсейва се сякаш мрака,
пролетта ще дойде скоро тук,
топла и мека, блага,
чувам нежен шепот, звук.
Но аз съм си самичък,
с носталгия помня теб, жена,
тъй силно те обичам,
чезне зад облак луна.
И сред мрака съм без сила,
ти си едничката ми надежда,
ела в прегръдките ми, мила,
без теб не мога, любов нежна!
© Георги Todos los derechos reservados
Най-силно ни липсва, онова, което сами сме си отнели