22 may 2013, 10:43

Самичък отново 

  Poesía » De amor
576 0 0
И пак самичък лягам си,
и пак на звездите моля се
усмивката ти прекрасна да видя.
Няма те вече до мен,
тръгна си по-тихо и от вятъра
и сърцето ми сякаш крещи,
при мен се върни,
а очите ми разкайват се те,
пускат сълзи така кристални,
изпълнени с мъка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Киров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??