Миранда (Виктория Тасева)
165 619
7 ene 2019, 9:03

Само егоизмът не възкръсва 

  Poesía » Filosófica
645 4 3

Понякога животът ни препъва,

изпраща ни злочестия, беди.

Те непрестанно никнат като гъби

дори в дни когато не вали.

 

Когато и небето е безоблачно

се появяват те - навсякъде ги има,

понякога ни идва да заплачем,

а сълзите потичат неудържимо.

 

От този водопад брегът ни е далечен,

нуждаем се от мъничко опора, 

светът когато груб е, безсърдечен

повече от всякога са нужни хора.

 

И всеки в черупка се самозатваря

и брани себе си, но се прекъсва

веригата на хорското, човешкото, 

но само егоизмът не възкръсва!

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Винаги е приятно да чуя когато мой стих докосва читателя! По-хубаво от това няма! Благодаря ти, Nina Toshich! Поздрави!
  • Много силно, истинско и вярно....Преживях злополука и в тия тежки моменти видях истинските лица на хората около мен, кои са приятели, роднини....Твоето стихо ме докосна!
  • "Живота без Господ е тежък и мрачен, и пречупва хората" - беше казал един познат, коментирайки относно личните неволи (трагедии бих казал) в животите на мнозина от колегите му, докато в неговия живот е просперирал с усмивка на уста и спокойствие в душата, защото Господ го е опазил от множество беди. Има само една личност - Исус Христос, която може да бъде с тебе постоянно, и която чрез Святия си Дух може да ти дава напътствия 24/7/365 в живота ти, да те пази, и да те отърве от по-голямата част от бедите и капаните, които Дявола ти поставя. Въпроса е дали ще се възползваш от помощта му или ще продължаваш да я отказваш.
Propuestas
: ??:??