Колко стихове нежни,
песни ти посветих,
и пак пиша ти песни,
и пак пиша нов стих.
Те от мене извират
и са пълни с Любов,
и не спират, не спират -
Аз им давам живот.
Откакто ти ме събуди
от самотния сън,
и с ръка ме изведе
сред света там, навън,
преоткрих цветовете,
а пък ти си дъгата.
Най-омайното цвете
си за мен на земята!
Нежността ми е твоя,
Любовта ми, и тя,
и звездите пак броя,
а ти си в всяка звезда.
Стихчето е готово,
ново чака си ред -
Теб рисувам със слово,
че почти съм поет.
Но пък мъж съм изцяло
в женските ти нозе -
Гушвам твоето тяло
и целувам носле.
Колко нежност изпитвам,
как да кажа... не знам...
Пак към тебе политвам -
Спирам тук... и съм там...
02.02.2021.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados