Някой ден ще си тръгнем оттук
всички ние. Без изключения.
Накъдето зловещ вечен студ
е до синьо сковал опрощенията...
Но задъхват се моите дро̀бове
по баира на хорското неразбиране.
Щом ковчезите нямат джо̀бове,
за къде и какво събирате?
И си мисля съвсем спокоен,
(понеже държа ръката ти)
че блажен съм и чул е Бог,
колко влюбени са делата ми... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse