САМО МЕЧТИ
Не вярвах,че толкова много боли.
Не осъзнавах, колко далече си ти.
Не мислех, че сънят ще бяга от мен.
Не знаех, че нощта превръща се в ден.
Не забелязвах, как сълзите горят.
Не виждах, как очите сълзят.
Не спирах да се моля отново за нас.
Не смятах, че от мене станал си част.
Молих се силно и гледах звездите.
Исках да видя отново очите,
палещи в мене огън и страст,
дълбоки като горяща пропаст.
Исках да викам, но нямах глас.
Исках да плача, но нямах сълзи.
Минаваше времето час по час,
в един се превръщаха няколко дни.
Исках да избягам, но не знаех къде.
Исках да забравя, но не знаех как.
Просто се молех за още миг,
прекаран със тебе и само за нас.
И ето! Отново! Заедно сме!
Сплели се две тела на света!
Сплели устни в гореща преградка!
За бога! Боли! Отново само мечти!
© Пандора Todos los derechos reservados