Само миг

9 ago 2006, 16:44

Poesía

1512 0 10

Само миг
Само миг и последното листо
от дървото на есента пада.
пожълтяло и невзрачно,
съсухрено от студа,
то неволно се отделя от
тъжната бреза.
И полита...
Само миг... и небето вече е сменило маската си
То тъжи за самотната сива гора.
За красивото някога листо,
за лятото, за несбъднатите мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Само миг

Искате да прочетете повече?

Propuestas