10 nov 2007, 11:30

Само миг и... 

  Poesía » Otra
1463 0 7
Вятърът влачеше
с мъка облаци
сиви, намръщени,
нанизани един след друг
и ги събра.
Като стражар.
Скупчи ги.
Заблестя, затрещя.
Небето се сгърчи
от болка,
като бито животно.
Заваля. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??