За самота си мислех,
когато я гледах до гроба,
свила под черна забрадка
непрежалимата си любов.
Устата ѝ трепна в усмивка
като кокиче напролет
и смях очаквах да звънне,
но тя го отблъсна с ръце.
Тревогата я прегърби
и я понесе в незримото.
Млада е! Колко е млада
за безнадеждната си тъга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse