31 ago 2017, 0:46

Само остатъци 

  Poesía
481 0 0
Надниквам в душата ти
и виждам само отблясъци.
Няма изход в тъмата.
Шепа шепнещи крясъци.
Със кръв рисувам съдбата си,
дочувам стреснати плясъци.
И се оглеждам в луната –
чезна в плаващи пясъци.
Живот, нахвърлян на пластове,
върху прашасали рафтове,
печал донесъл в отплата.
Сглобен от само остатъци.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??