Само от външната страна

vitality2 (Мария)
239 527

9 jul 2024, 8:48

Poesía » Verso libre

116 0 0

Капки дъжд се стичат по стъклото,

разминавайки се, правят пътечки,

неочаквани лабиринти,

капки отложено щастие

/вместо похотливите стъпки на тъгата/.

Минало, което тича към мен,

като копитата на Росинант,

или чайките, блъскащи се в морето,

/защото новият ден е за всички/,

минало, което съдържа мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.