Само познати

16 ago 2013, 20:56

Poesía » Otra

443 0 4

САМО ПОЗНАТИ

Добро и лошо - всичко забрави!

Не спомняй си със мъка

за срещите ни, планове, мечти...

Настава веч разлъка.

Понявга спомняй си за мен като

видение във мрака.

Не питай повече защо, какво...

Животът напред чака.

Само спомен малък за мен остави

без нищо не било е.

Познати само, казваш, сме били,

но то е също твое.

Когато пак отново китен май

дърветата разлисти,

спомни си ти за синия безкрай

и поривите чисти.

Това аз искам да остане в теб

на утрините свежи

омаята и трепет, и копнеж

на не млади младежи.

Животът среща и разминава

спомен само остава скъп.

Било ли е, не било в забрава

някой мил остава кът

във душите да боли понявга,

кога сърце се свие.

За нас това е житейска правда.

Това сме значи ние.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2013-08-17T17:01:27+03:00

На Елена, на Дани и на Радка сърдечно благодаря за чудесните коментари.
rozza (Радка Миндова)

2013-08-17T12:22:39+03:00

Трябва да се продължи нататък с болката, а това стихотворение е
едно добро начало! Който няма в душата си нищо за него е трудно.
suleimo (Дани Сулакова)

2013-08-17T10:00:46+03:00

Страхотно!
Заболя ме там вляво!
Helius (Елена Костадинова)

2013-08-17T09:55:57+03:00

спомни си ти за синия безкрай
и поривите чисти....