Търкулна се животът – сребърна паричка.
По камъни подскача, в пропасти летя.
Понякога подрънква в просяшка паничка,
после, в полята дъхави цветя ми бра.
И все така търкаля се, по пътя си върви.
По склона стигам я. За малко изоставам.
След нея бягам с раздърпани мечти
и тихо ми напомня, че дните отброява.
Не знам дали е сребърна, но само моя е.
След нея имам още да тичам и вървя.
Сега с усмивка, на живота моля се,
по пътя само слънчогледи да бера…