Само спомен

(посветено)

Във тишината ще се сетя, че си ме обичал -

дотичала със морска красота,

на пясъка златист ще изрисувам

две влюбени сърца...

А прилива смълчан ще ги погълне

на утрото и вчерашното днес,

да ги творя отново и отново

излишно е, а е и късно днес...

Да бях изписала сърцата върху фазер

в палитра с четка и боя,

сега във рамка щяха да са -

картина, окачена на стена...

На пясъка е сякаш лесно -

със пръчка, или с пръст, като дете -

сърца безброй по морската пътека

навярно изрисувала е любовта...

Със обещания, с целувки морски

изгрева дочаквала е тя...