Есента прогони птиците някъде далече
и доведе ветрове, мъгли.
От небето ситничко вали.
Слънцето зад облак легна, захладнява вече.
И разкошни хризантеми – восъчни принцеси,
пръскат красота и аромат.
Есента не знае и сама,
че със кошница голяма радост ни донесе.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
Здравей, Тома!
Здравей, Димитър!
Пролет, лято, есен и зима - като метафори означават сезоните в човешкия живот. Знайно е.
Разбира се, че природата е жива и през зимата - с цветя, птици, водопади... Тя е жива и в пустините дори.
Но остарялото сърце няма очи за това. Поне за мен е така. Преди да си отидат физически, някои хора умират духовно. Изгубват сетива, емоции, мечти...Което е по-лошо от самата смърт. Но не е до решение, нито е до избор...Даденост е. Психика, обстоятелства на живот...
Претворих в стих "слънчевата философия" на един добър мой приятел.
Няма да го публикувам никога, но за вас ще го напиша тук.
***
От свежестта на утрото отпивай
и знай, че ще е хубав този ден.
Една любов от тебе си отива,
но друга идва. Погледни напред.
Така съдбата с всички си играе -
променя ни със дни, със часове...
И няма смисъл много да се страда.
Влюби се пак.
Обичай.
И живей...
До човек е. НЕ отнемам правото на никого да запази младостта си до
края. Виждала съм жизнераостни и влюбени в живота старци. Щастливци са те. Който може, нека се учи от тях...
Този стих е лирическа творба и отразява моята душевност.
Благодаря ви за отделеното време.