Бих искала
да чувам
само твоя глас.
Бих искала
да виждам
само твоите очи.
И как да кажа аз
какво любов е,
като какво не е любов
не знам?
Твоят дъжд ме гали,
твоето море ме пази.
А планината ти
е моят гръб
и там крилете ми
летят на своя път.
Как падат тези,
дето са родени да летят?
В крилете стрелят,
но зараства раната.
А крилете
и сърцето
не забравят,
че могат.
Пак летят.
Как мога
аз да кажа
какво е край,
когато безкрай е
мойта плът.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados