14 mar 2008, 11:33

Само ти 

  Poesía
1350 0 5
За всичко си виновен само и единствен ти,
виновен си, когато с падането на нощта
стоя и с няма болка безсънието ми трепти,
когато броя сълзите си с обречено наведена глава.
Когато дръпна с всички сили стрелата
                                                       към сърцето ми,
как дълго лазих и събирах късчета
                                          без дъх да мога да поема,
събирах ги... те просто се разпадаха в ръцете ми,
изстивах смъртно бледа... безумно наранена.
И сякаш векове опитвах да изтрия образа в душата
на твоите очи, така студено, злобно присмехулни
и в ден прекрасен заедно със изгрева
                                                         изместил тъмнината
прозрях... и ти, и твоето лице, лъже - сърце съвсем
                                                         не сте ми нужни. 

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??