Седя си сам,
за тебе мисля
и страниците в мен
вятърът разлиства.

Разлиства ги той
една по една
и надниква наново
в мойта душа.

А тя пустее
без твойта усмивка
и линееща без теб
мигом тя извиква:

"Къде си ти, кралице моя,
при твоя роб сега ела,
че от любов по тебе се разкъсва
душата му на две сега."

Кралице моя, колко си красива,
с хубави очи, с ангелско лице.
Отпусни сърцето твое,
на чувствата си да се отдаде.

Че мене то обича,
знаеш ти добре.
Недей го ти прикрива
зад бялото перде.

Колко много теб обичам,
представа нямам даже аз,
затуй сърцата си да слеем
заедно в този час.

Отдавна чакам теб, любима,
откакто аз съм се родил.
По твоите очи и устни страстни
отдавна аз съм се влюбил.

Косите твои аз съм галел
с топлите си две ръце,
а в гърдите ми безумно бие
моето добро сърце.

Очите твои аз съм виждал
в мислите и в своя сън.
Дали сега не съм попаднал
отново аз в реален сън?

Твоите устни страстни
отдавна сякаш съм целувал.
По целувките ти сластни
отново аз сега бленувам.

Шепотът на твоето сърце
отдавна сякаш аз усещах.
Него всяка нощ
с трепет аз посрещах.

Звездите от небето
бих свалил ти аз сега,
но не биха се сравнили
те с твойта красота.

Бих се аз оглеждал
в капките роси,
но не биха се сравнили
те с твоите очи.

Галил бих вълните
по реки и езера,
но не биха се сравнили
с твоята коса.

Целунал бих цветята
и макар да са прекрасни,
не биха се сравнили
с устните ти страстни.

Нищичко не може
теб да замени,
затова при мене искам
да бъдеш само ти.