Само ти ли остана прогонен-
мои приятелю,любов несподелена,
нося те мълчаливо в душата си,
а всъщност с тебе живея....
Кой те изгони?Защо стоиш отвън?
Сърцето ми се пръска от тревога,
че няма те,без теб не идва съня!
Ти моя молитва си и орисия!
Не мога без тебе,а може би трябва....
Ти искаш ме,виждам,ала сякаш е напразно....
И мъчим се "насила" да опровергаем,
че любовта е тук,че не сме я оставили отвън! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse