Ръката ти е вплетена във мойта

- пръстите ни образуват мрежа.

Студено ми е. Може би понеже

само си представям твойта.

Няма те. И твоята ръка

е страшно призрачно-прозрачна.

А аз се плаша от студа.

Да знаеш само как се плаша.

Той сковава всяка клетка

и умирам безвъзвратно.

Но си мисля, в крайна сметка

на теб май ти е приятно.

Така де, няма те

и продължава да те няма

Празнотата в мен расте

голяма... по-голяма... най-голяма...

И дори да дойдеш,

тя, без да иска, ще те глътне,

а връщането, вярвай,

вече ще е адски трудно.

Затова ела...

сега, докато е още малка

и ù стига само твоята ръка...

само, само, само тя.