myworld (Аз)
284 845
8 mar 2014, 22:38

Само тялото изстива... 

  Poesía
520 0 7

Прелита си в съня пчела,
а ти - прозрачна чашчица на цвете.
Две невидими във нас тела,
докосват се, докосват се във световете.

И чувстваш се отново цял,
и тук - напразно страдал от години.
Да бе в душата остарял,
не би изрекъл думите "прости ми".

Но ето че отваряш длан
и виждаш пътя отреден за тебе.
Тъй никога не ще си сам,
щом аз - отгоре ще те гледам.

Приятелю, нима е сън!?
И двамата сме още живи.
Дочуеш ли камбанен звън,
знай, само тялото така изстива!













© Аз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, М. и Жени!
  • Хареса ми..много. Важни са емоциите предизвикали стихото. Кой от видовете приятелство го е предизвикал (доколкото има видове изобщо) не е от глобално значение Важен е стихът Поздрави
  • Васил, пожелавам ти от все сърце да я срещнеш! Вярвам в това. Само преценявай добре, защото понякога от много търсене попадаме на неподходящи любови
  • Благодаря ти, М. Иначе не мисля, че един мъж не би могъл да обича дадена жена за цял живот! Лично, за себе си, си мисля, че бих могъл! Не само си мисля, ами съм абсолютно убеден! Но първо нека я срещна!
  • Аз съм чувала за "мъжкото приятелство" и ме е яд понякога, че мъж не би могъл да обича жена по такъв начин - за цял живот! Хареса ми стиха ти и ти пожелавам таква силна прителска обич!
  • Явно не си чувал за силна прятелска обич! Бъди жив и здрав!
  • Интересно... Хм... В каква ли поза нежна трябва да е приятеля ти, че да го докосваш и "висиш" над него... Нещо мъ сумнявате вий гъбелчета!
Propuestas
: ??:??