30 oct 2018, 9:04

Само в спомен с обувчици лачени 

  Poesía » De amor
621 11 15

И подреждам цветята по вазите.

Всяка есен красиво умира.

Свечерени пространства и страници,

във които не ми се прибира.

Сякаш хванато в мрежа мълчание, 

ти растеш из окото на риба.

Не подписвам любовни признания.

Диша дъжд в усмирителна риза.

С оцелели по миглите капчици, 

мисълта ми на пръсти се вдига, 

само в спомен с обувчици лачени

съм танцувална млада и дива. 

Не личи през стъклото пътеката, 

по която два облака скитат... 

Но е късно и спускам пердето.

Вън остават рисувани птиците.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??