Моето финално вдъхновение
чака ме (това е неизбежно).
Другото е ясно, погребение.
Само вечното на този свят е вечно!
Ще съм изживял мига си даден,
свещ ще лее восъчни сълзи,
а след още миг ще съм забравен.
Този свят напред ще продължи.
Но ако погледнеме глобално
той дори не знае, че ме има.
Сянка съм във огледало виртуално,
снежинка сред фъртуните на зима. ...