Дай ми малко от Твоята сила,
не за дълго, а само веднъж,
че Родината, скъпа и мила
се нуждае от истински мъж.
Искам всички, които я мамят,
да получат раиран костюм.
Справедливо е, гнойните рани
да се вързват с мушкато, с локум...
Щом не смееш Ти сам да го сториш,
дай ми сила и те ще са там.
Ще са нужни и още затвори...
Дявол броди из Светлия храм.
Коленете болят от молитви,
а душата боли от позор.
Как живеем все още, не питай,
в непочистен Авгиев обор.
Искам само веднъж да изрина.
Красота във боклука лежи
вече близо трийсет години.
Дай ми сила и стой настрани.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados